Когато път не виждаш, пътечка потърси..

Когато мислиш, че животът ти няма как да е по-зле,
когато мнимото страдание душата ти разцепило на две,
сковало пътя ти и светлина не виждаш никаква,
когато дъното си стигнал и няма кой да те възпре,
да скочиш сам в бездната на нищото, а там те чакат ветрове,
когато и надеждата последна изгубил си по пътя някъде,
а сам да сътвориш такава, ни власт у тебе има, ни кураж,
когато утрото не виждаш, а само непрогледна нощ,
и сам не знаеш как да стигнеш до малката искра живот,
когато си загубил вярата, по пътят си трънлив,
затворник сам на себе си, без право на реванш,
когато  в огледалото те гледа непознат,
тогава от несгодите си направи въже,
и подплати го с болката, полей го със сълзи,
от дъното тогава не чакай, сам се измъкни,
дори и път да нямаш, пътечка потърси,
и слънце да не виждаш, искрица запали..

При използването на материали от блога, посочвайте линк!