вторник, 19 октомври 2010 г.

Такава съм...

Такава съм неукротима,
не спазвам правила,
отъпкани пътеки не обичам,
стремя се аз да ги творя,
не вярвам на доказаните истини,
а търся своя истина, лъжа,
живота си не слагам в шаблони,
и не признавам рамки в любовта.
Такава съм болезнено открита,
към хората подхождам с доброта ,
не търся собствена изгода,
но, лоша ставам към врага,
не слагам маски лицемерни,
не нося грим от суета,
и не признавам,
благородната лъжа...
Такава съм непостоянна,
не слагам котва в любовта,
към вещите не се привързвам,
а търся истински неща,
не съм зависима от времето,
живея тука и сега,
такава съм променлива,
такава, ала до кога?


При използване на материали от блога, посочвайте линк!

четвъртък, 14 октомври 2010 г.

Когато път не виждаш, пътечка потърси..

Когато мислиш, че животът ти няма как да е по-зле,
когато мнимото страдание душата ти разцепило на две,
сковало пътя ти и светлина не виждаш никаква,
когато дъното си стигнал и няма кой да те възпре,
да скочиш сам в бездната на нищото, а там те чакат ветрове,
когато и надеждата последна изгубил си по пътя някъде,
а сам да сътвориш такава, ни власт у тебе има, ни кураж,
когато утрото не виждаш, а само непрогледна нощ,
и сам не знаеш как да стигнеш до малката искра живот,
когато си загубил вярата, по пътят си трънлив,
затворник сам на себе си, без право на реванш,
когато  в огледалото те гледа непознат,
тогава от несгодите си направи въже,
и подплати го с болката, полей го със сълзи,
от дъното тогава не чакай, сам се измъкни,
дори и път да нямаш, пътечка потърси,
и слънце да не виждаш, искрица запали..

При използването на материали от блога, посочвайте линк!

събота, 9 октомври 2010 г.

За теб съм забранена..


Не ме поглеждай с този поглед,
в който всичко се чете,
не ме преследвай и не се надявай,
ще имаш други, мене не..

Не ме търси отчаяно в тълпата,
не ми звъни, не се моли,
за теб съм просто непозната,
чуй това и приеми..

Не си припомняй стари рани,
недей да ровиш, знам ще те боли,
недей тъгува, усмихни се,
за мене просто забрави..

Не ми досаждай и не се натрапвай,
писмата ти отдавна са в калта,
подаръци не ми изпращай,
и най-накрая порасни..

При използването на материали от блога, посочвайте линк!

петък, 8 октомври 2010 г.

Не ми обещавай любов..


Не ми обещавай любов, ако в сърцето е пусто,
не ми казвай  фалшиво звучащи лъжи,
не запълвай живота си с измислена нежност,
аз не мога, недей да го правиш и ти..

Не ми обещавай любов, ако обич не чувстваш,
или гледаш отдавна встрани,
ако пламъкът в теб е изгаснал,
не ми казвай красиви лъжи..

Не ми обещавай любов, ако в теб е студено
ако нямаш за мен топлинка,
ако в нощите трудно заспиваш,
и не чувстваш в теб любовта.

Не ми обещавай любов, ако сам си щастлив,
ако нужда не чувстваш от мене,
ако нямаш кураж да си тук,
а се криеш и правиш напук.

Каквато съм, такава ме обичай..

Не съм светица, с ореол не ме обличай,
не искай безпогрешна да съм аз,
не ме съди, а само ме обичай,
макар и грешна, истинска съм аз.

Не се опитвай ти да ме променяш,
не искай да съм по-добра,
каквато съм, такава ме обичай,
аз съм човек, а не мечта..

Недей да търсиш себе си в мен,
недей очаква, да съм твоя сянка,
щом искаш ти да си до мен,
каквато съм такава ме обичай.

Не съм светица, просто съм жена,
и мразя силно и обичам,
и всеки ден по-нещичко греша,
прощавай ми и само ме обичай..


При използване на материали от блога, посочвайте линк!